Чалъковата къща

В Стария Пловдив – на Таксим и на Джамбаз тепе – Чалъковият род е имал доста имоти, някои от които са по-големи от този дом. Но всички те са изгорели при пожари през вековете. Останала е само Чалъковата къща и в нея е живял внукът на Големи Вълко – родоначалник на Чалъковия род. В музейната експозиция е поставена и златната реплика на родовия пръстен на Чалъкови, направена от пловдивски златар. Този пръстен е служел за печат и се е предавал от баща на най-голям син.

Мебелите в Чалъковата къща са изцяло от времето на Възраждането. За гостите е подготвена и кратка писмена история на къщата и на рода, както и книгата на Христо Кесяков “Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови – потекло, живот и дейност”, издадена през 1935 година.Чалъковата къщапостроена през 50-те години на XIX век

Пръстенът

= За Чалъковия род =

“ … Разбрах, че от Габрово няма да тръгне науката и да стигне в цяла България, но може да дойде от Филибе. Тогава ще покажем и ние грижата за нашата бъдна България, ще благодарим на отец Неофит, и той ще ни благослови. Ученици ще вземем от всеки български град, по 2-3 момчета, които са достойни…”/п/ Вълко ТодоровПловдив, 23 април 1836 г.

Родът Чалъковци не произхожда от Пловдив, а от Копривщица, но именно в Пловдив оставят най-светлата си диря. Първи в Пловдив се установява през 1793 година Стоян Тодоров Чалъков, наречен Големи Стоян. През 40-те години на 19 век Големи Стоян и синовете му събират за султана данъка върху овцете и зърнените храни от Тракия, Мизия и Шоплука. През 1846 година Големи Стоян откупува от Високата порта правото да събира и десятъка срещу 400 000 гроша, които внася в хазната. Това обаче му носи приход 5 183 877 гроша /1200% възвращаемост/. За сравнение построената преди освобождението в София захарна фабрика струва 200 000 гроша. С даренията, прякото участие и наставленията на Големи Стоян са построени храмът “Света Богородица” в Пловдив и епархийското училище “Св. Кирил и Методий”, както и храмове и манастири в цялата страна. Братът на Стоян – Големи Вълко идва в Пловдив през 1817 година и влиза в градската управа, като се занимава с уреждането на болниците, църквите и училищата. Става ктитор и надзорник на Рилския манастир, с негова помощ са изградени и възстановени храмовете “Св. Николай” и “Св. Петка” в Пловдив, както и “Св. Николай” в Бачковския манастир. С негови дарения са построени училището и болницата към “Св. Петка”

Карта